Тази мини-серия в Ratio Podcast, създадена в партньорство с "Предизвикай правото!", изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Стоян Ставру кани гости от разнообразни поприща за задълбочени разговори от фасетите на съвременното общество.
Reading the feed…
Kак изборите могат да се превърнат в бизнес: от купуването и контролирането на гласове и ролите в изборните схеми до начините, по които се влияе върху волята на избирателите и дори върху „конституирането на народа“ в друга държава. Любомир Бабуров, Владимир Николов и Стоян Ставру обсъждат границата между изборната и политическата корупция, възможностите на наказателното право и способността на институциите да противодействат на изборните престъпления.
Няколко седмици след премиерата на „Одисеята“ на Кристофър Нолан Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру разговарят не толкова за самия филм, колкото за въпросите, които той поставя. В новия епизод те обсъждат образа на Одисей, завръщането, вината, дома, женските персонажи и отсъствието на боговете, превръщайки филма в отправна точка към философски, литературни и културни теми.
В новия епизод Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру се потапят в света на „Приказки“ на Ръдиард Киплинг – сборник, който обяснява защо китът има тясно гърло, как леопардът получава петната си и откъде идва хоботът на слончето. Зад тези истории обаче се крият много повече от забавни обяснения – разговорът проследява как Киплинг използва приказките, за да говори за езика, реда, властта, човешката природа и удоволствието от разказването на истории.
В новия епизод Любомир Бабуров, Николай Генов и Стоян Ставру разговарят за романа „Erewhon“ на Самюел Бътлър – една от ранните антиутопии, която чрез сатира поставя въпроси за правото, морала, технологиите, еволюцията и човешката природа. От отношенията между Дарвин и Бътлър до идеята за „бунта на машините“, разговорът проследява как една измислена държава ни кара да се замислим за собственото ни общество и за абсурдите, които приемаме за нормални.
В този епизод Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру се потапят в света на „Последният еднорог“ на Питър Бийгъл – една от най-обичаните съвременни приказки, която задава големи въпроси за времето, щастието, загубата и въображението. Проследявайки пътешествието на Еднорогата, Шмендрик, Моли Гру и останалите герои, разговорът изследва какво означава да бъдеш истински, защо хората спират да виждат чудесата и какво губим, когато се откажем от магията в живота си. Епизодът продължава темата за метаприказките и силата на историите да ни помагат да разбираме света. От Червения бик и Мама Фо
В този епизод на Vox Nihili, част от темата „Право и литература“, разговорът тръгва от романа „Градът и градът“ на Чайна Миевил, за да изследва как границите, законите и възприятията оформят начина, по който обитаваме света. Участниците обсъждат как една територия се превръща в политическо пространство, как обществата ни учат какво да виждаме и какво да пренебрегваме и как властта може да действа именно чрез управлението на възприятията. През странния свят на Миевил разговорът засяга теми като неравенствата, идеологията, политическото въображение и връзката между право и реалност. Епизодът пос
В този епизод на Vox Nihili на фокус е анонимността и връзката ѝ с понятия като име, идентичност, идентифицируемост и отговорност. Разговорът изследва защо обществата настояват хората да бъдат назовани и разпознаваеми, кога законът защитава правото на анонимност и кога го ограничава, както и какви морални и правни въпроси възникват между тези две крайности. Чрез примери от философията, литературата и правото епизодът разглежда разликите между анонимност и тайна, между маска и псевдоним, между неудобния за властта и престъпника.
В този епизод Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру се впускат в разговор за понятието „фантазъм“ и неговото място в психоанализата, философията, политиката, науката и изкуството. Те обсъждат как фантазмът структурира желанието според Лакан, как се свързва с първичните преживявания и енигмата на субекта при Лапланш и Понталис, както и дали може да бъде разбран като сила, която не просто отразява, а създава реалност. Разговорът преминава през теми като границите, властта, симулакрите, политическото въображение, музикалната импровизация и връзката между фантазма и правото. В крайна сметка
В новия епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру проследяват историята на брака – от древните ритуали и църковните канони до съвременния граждански брак. Разговорът разглежда как религията, държавата, икономиката и романтичната любов са променяли смисъла на брака през вековете, както и защо тази институция продължава да бъде едновременно личен избор, обществен договор и културен ритуал.
В новия епизод от поредицата „Детски приказки“ на Vox Nihili Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру се потапят в „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол - книга, в която играта, езикът и логиката непрекъснато се обръщат срещу самите себе си. Разговорът преминава през шаха, огледалния свят, Хъмпти Дъмпти, Червената царица и парадоксалните правила, които управляват света на Алиса, за да постави въпроси за властта, свободната воля, езика и начина, по който правилата моделират реалността. Епизодът разглежда „Алиса в Огледалния свят“ не просто като детска приказка, а като философска и литерат
В този епизод Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру разглеждат „Алиса в Страната на чудесата“ не просто като класическа детска приказка, а като многопластов текст за въображението, езика, властта и съпротивата срещу абсурда. Разговорът проследява както историческия и културен контекст на Луис Карол, така и философските, литературните и социалните пластове на историята, в която логиката постоянно се разпада, а детето постепенно се превръща в активен субект, способен да поставя под въпрос самите правила на света около себе си.
В този епизод Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру разглеждат „Приказка без край“ като много повече от детска история – като философски текст за желанията, волята, скръбта и силата на въображението. Разговорът минава през теми като ролята на приказките, границата между истина и идеология, връзките с правото и литературата и начините, по които историите оформят начина, по който разбираме себе си и света.
В този разговор Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру разглеждат последния и най-мащабен диалог на Платон – „Закони“, където вместо философ-цар в центъра стои силата на писания закон. Темите преминават през устройството на идеалната държава, произхода на законите, възпитанието, ролята на семейството, душата, реда и морала, както и през въпроса как законът не само управлява, но и възпитава обществото. Разговорът проследява как Платон си представя една държава, която изгражда стабилност чрез разум, образование и институции.
В разговора Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру разглеждат „Франкенщайн“ като история не просто за създаването на живот, а за отговорността, която идва с него. Те обсъждат границите между наука и морал, отношенията между създател и създадено, както и въпроса дали знанието може да бъде неутрално, когато има реални последствия. Разговорът минава и през теми като самотата, отхвърлянето и това как те могат да изкривят човешкото поведение, поставяйки под въпрос както ролята на правото, така и границите на човешката амбиция.
Епизодът разглежда различните измерения на мира – от разграничението между негативен (липса на война) и позитивен мир (наличие на справедливи и устойчиви отношения), до ролята на дипломацията, институциите и философските идеи зад мирното съжителство. Обсъждат се ключови концепции като „триъгълника на насилието“, трансформацията на конфликти, различните форми на мир (студен, въоръжен, основан на страх) и връзката между мир, свобода и справедливост. Любо и Стоян Ставру поставят въпроса дали мирът е състояние, процес или идеал – и възможно ли е той да бъде измерван и устойчив в реалния свят.
В този епизод разглеждаме корупцията от философските ѝ корени при Платон до съвременните ѝ форми в държавата и институциите. Обсъждаме как се дефинира корупцията и как се различава от подкуп, лобизъм, клиентелизъм и конфликт на интереси, както и как функционира на практика. Разговорът навлиза и в по-дълбоки въпроси - как се „завладяват“ институции, каква е разликата между корупция и мафиотизация и възможно ли е системата да се рестартира чрез инструменти като лустрация или други радикални мерки.
„Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) ка
В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан. В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство. Вторият подход вижда alumni като общност от хора, свързани чрез споделен свят – идеи, ценности и преживявания, които продължават да съществуват и извън университета. Именно между тези две гледни точки се движ
Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру разговарят за дадаизма – какво представлява и как се ражда в контекста на войната, какво стои зад неговите манифести и ключови фигури, и защо движения като сюрреализма и концептуалното изкуство са тясно свързани с него. Обсъждат ролята на случайността, провокацията и езика, както и емблематични примери като Кабаре Волтер, жеста на Марсел Дюшан с писоара и експериментите на Ханс Арп. Разговорът стига и до по-съвременни теми – как дадаизмът се проявява днес в киното и културата, защо трудно се задържа като устойчиво течение и дали идеи като „дадаистк
Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава „разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝ смисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото си положение или мярка. Постепенно се развива моралното значение на думата, при което луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъд необходимото. Свързаната дума luxuria добавя нюанси на разпуснатост и чувствено удоволствие, което засилва етическото подозрение към лукса в римската култура. В антропологичен план луксът бележи прехода от необходимост
„Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в ефективните структури на съвременните продуктивни общества – място, което не го подрежда и превръща в енергия? Защо вятърът е едновременно изкусителен (като носител на идеята за свобода), но и опасен (м
Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите
Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и т
„Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметиката, и е противопоставена на истинските държавнически изкуства, които се грижат за душата чрез разум и мярка. След като Пол не успява да „противодейства“ на Сократ, в разговора се намесва домакинът Кал
В този период търсим нишките, които свързват психологията с развитието на изкуствения интелект. Големите езикови модели не просто решават специализирани задачи, но участват и в огромно количество глупави, ненужни и напълно несъстоятелни разговори, от които потребителите не искат, а и не могат да се откажат. Защо връзката ни с ИИ се задълбочава и какво може да правим с нарастващите страхове от възникването на нови форми на привързаност и уязвимост. До какво може да ни доведе разговорът с ChatGPT, къде започва психозата и кога патологията трябва да каже „не“ чрез рестриктивни правни регулации. А
